Обжалване по съдебен ред на актове на органи по приходите
Действието на процедурата е регламентирано от:
ДАНЪЧНО-ОСИГУРИТЕЛЕН ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС (ДОПК) - чл. 145 , чл. 149 - 151 , чл. 156 - 161
АДМИНИСТРАТИВНОПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС (АПК) - чл. 208 - 228, чл. 237 - 244

Форма и съдържание на жалбата до съда
Жалбата трябва да бъде написана на български език и трябва да отговаря на изискванията по чл. 145, ал. 1 от ДОПК, а именно тя трябва да съдържа:
- наименованието (фирмата или името) на жалбоподателя, съответно и на пълномощника, ако се подава от пълномощник, и адреса за кореспонденция;
- посочване на акта или действието, против които се подава;
- всички доказателства, които жалбоподателят иска да бъдат събрани;
- в какво се състои искането;
- подпис на подателя.
Към жалбата се прилагат:
- пълномощно, когато се подава от пълномощник;
- препис от жалбата за органа по приходите;
- писмени доказателства;
- документи за платени държавни такси, когато се дължат такива - чл. 149 от ДОПК.

1. Срок за подаване на жалба (обжалване) по съдебен ред
Жалбата се подава чрез решаващия орган до административния съд по местонахождението му в 14-дневен срок от получаването на решението - чл. 156, ал. 1 от ДОПК.
Непроизнасянето на решаващия орган в срока по чл. 155, ал. 1 от ДОПК се смята за потвърждение на ревизионния акт в обжалваната част - чл. 156, ал. 4 от ДОПК.
В тези случаи жалбата против ревизионния акт може да се подаде в 30-дневен срок от изтичането на срока за произнасяне чрез решаващия орган пред административния съд по местонахождението му - чл. 156, ал. 5 от ДОПК.
На сайта на Висшия съдебен съвет може да се види списък с адреси и телефонни номера на съдилищата в страната: http://www.vss.justice.bg/bg/start.htm

2. Срок за изпращане на преписката на съда
В 7-дневен срок от получаването на жалбата органът, чрез когото е подадена, е длъжен да комплектува преписката и да я изпрати на компетентния за разглеждането й съд.
Ако в този срок преписката не бъде изпратена на съда, жалбоподателят може да изпрати препис от жалбата направо до съда. Съдът изисква преписката служебно - чл. 150 от ДОПК.
Когато е налице подадена жалба до административния съд по местонахождението на решаващия орган, същият не може да постанови решение след изтичането на срока за изпращане на преписката в съда - чл. 156, ал. 6 от ДОПК.

Действия на съда
1. Проверка за допустимост на жалбата
Когато жалбата е просрочена, съдът я оставя без разглеждане. Ако не са изпълнени изискванията по чл. 149, ал. 1 и 2 от ДОПК относно съдържанието й и приложенията, съдът уведомява жалбоподателя за отстраняване на нередовностите в 7-дневен срок от получаване на съобщението. Когато недостатъците по жалбата не са отстранени в срок, производството се прекратява. Актът на съда може да се обжалва пред Върховния административен съд. Съдът се произнася по жалбата с определение - чл. 151 от ДОПК.

2. Спиране на изпълнението от съда
Обжалването на ревизионния акт пред съда не спира неговото изпълнение - чл. 157, ал. 1 от ДОПК.
Изпълнението може да бъде спряно от административния съд по искане на жалбоподателя. Искане за спиране на изпълнението може да се прави само за частта на ревизионния акт, която е обжалвана пред съда. Към искането се прилагат доказателствата за направеното обезпечение в размер на главницата и лихвите, а когато не е наложено обезпечение, искането трябва да съдържа предложение за обезпечение в същия размер. В тези случаи се прилагат съответно разпоредбите на чл. 153, ал. 3 - 5 от ДОПК - чл. 157, ал. 2 и ал. 3 от ДОПК.
Съдът се произнася в 14-дневен срок от подаването на искането за спиране с определение, което подлежи на обжалване пред Върховния административен съд - чл. 157, ал. 4 от ДОПК.

3. Разглеждане на жалбата срещу ревизионния акт
Съдът разглежда жалбата с участие на страните. Прокурорът може да встъпи в производството, когато намери за необходимо, в защита на държавен или обществен интерес.
При разглеждането на жалбата се призовават решаващият орган и жалбоподателят.
Когато в същия съд са образувани дела по жалби срещу ревизионни актове за отговорността на други лица за задължения, установени с обжалвания ревизионен акт, съдът може по своя инициатива или по искане на някоя от страните да ги обедини в едно производство за общо разглеждане и решаване - чл. 159 от ДОПК.

4. Особени правила за доказателствата в съдебното производство
Свидетелски показания се допускат само в случаите на чл. 57, ал. 1 от ДОПК, а именно с писмени обяснения могат да се установяват факти от значение за ревизията, които са възприети от трето лице.
Съдът следи служебно за спазването на чл. 154, ал. 3 от ДОПК, като за доказателствата, за които е постигнато споразумение, не се допускат нови доказателства за опровергаването или потвърждаването им в производството по административното и съдебното обжалване.

5. Произнасяне на съда с решение
Съдът преценява законосъобразността и обосноваността на ревизионния акт, като преценява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби по издаването му - чл. 160, ал. 2 от ДОПК.
Съдът решава делото по същество, като може:
- да отмени изцяло ревизионния акт;
- да отмени частично ревизионния акт;
- да измени ревизионния акт в обжалваната част;
- да отхвърли жалбата - чл. 160, ал. 1 от ДОПК.
Когато естеството на акта не позволява решаването на делото по същество, съдът го отменя и връща преписката на компетентния орган по приходите със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона - чл. 160, ал. 3 от ДОПК. Това не се прилага за ревизионните актове - чл. 160, ал. 4 от ДОПК.
Със съдебното решение не може да се изменя актът във вреда на жалбоподателя - чл. 160, ал. 5 от ДОПК.

Касационно обжалване
Решението на административния съд подлежи на касационно обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс - чл. 160, ал. 6 от ДОПК.
Касационната жалба се подава чрез съда, чието решение се обжалва, в 14-дневен срок от датата на съобщението, че решението с мотивите е изготвено - чл. 211 от АПК.
Жалбата следва да бъде написана на български език и да съдържа реквизитите на чл. 212, ал. 1 от АПК:
1. посочване на съда;
2. името и точния адрес на жалбоподателя, а ако е физическо лице - и неговия единен граждански номер, името и точния адрес на законния представител или пълномощник, ако има такива;
3. обозначение на обжалваното решение;
4. точно и мотивирано посочване на конкретните пороци на решението, които съставляват касационни основания;
5. в какво се състои искането;
6. подпис на лицето, което подава жалбата.
Към касационната жалба се прилагат:
1. удостоверение за съществуването и представителството на организацията-жалбоподател, освен ако е представено пред първата инстанция;
2. пълномощно, когато жалбата се подава от пълномощник;
3. документ за платена държавна такса, ако такава се дължи;
4. преписи от жалбата или протеста, от писмените доказателства и от приложенията според броя на останалите страни.
Делото се разглежда в открито заседание от тричленен състав на Върховния административен съд. Делата се разглеждат с участието на прокурор - чл. 217 от АПК.
Съдът се произнася по посочените в жалбата касационни основания с решение, с което оставя в сила, отменя (изцяло или частично) или изменя обжалваното решение.
Когато решението се отменя поради съществени нарушения на процесуалните правила или когато трябва да се установят факти, за които събирането на писмени доказателства не е достатъчно, той връща делото за ново разглеждане от друг състав на съответния съд. В останалите случаи делото се решава по същество включително, ако се отменя повторно обжалваното решение - чл. 222, ал. 1 и чл. 227, ал. 1 от АПК.
Отмяна на влязло в сила съдебно решение може да се поиска по реда на Глава четиринадесета от АПК - чл. 160, ал. 7 от ДОПК.
Молбата за отмяна се подава чрез съда, постановил решението. Тя се разглежда в открито съдебно заседание само на посочените в нея основания от тричленен състав на Върховния административен съд, когато решението е постановено от административен съд, от петчленен състав - когато е постановено от тричленен състав на Върховния административен съд и от седемчленен състав, когато актът е постановен от петчленен състав на Върховния административен съд - чл. 242, ал. 1 и чл. 243 от АПК.
Когато отмени решението, Върховният административен съд връща делото за ново разглеждане на надлежния съд - чл. 244, ал. 2 от АПК.

Разноски
На жалбоподателя се присъждат разноските по делото и възнаграждението за един адвокат за всяка инстанция съразмерно уважената част на жалбата.
На ответника се присъждат разноски съобразно отхвърлената част от жалбата. На администрацията вместо възнаграждение за адвокат се присъжда юрисконсулско възнаграждение в размера до минималното възнаграждение за един адвокат - чл. 161, ал. 1
от ДОПК.
При прекомерно възнаграждение за адвокат без оглед на действителната правна и фактическа сложност на делото съдът може да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата - чл. 161, ал. 2 от ДОПК.
В случаите, когато пред съда се представят доказателства, които е могло да бъдат представени в административното производство, представилата ги страна заплаща изцяло разноските по делото независимо от неговия изход, освен в случаите по чл. 155, ал. 3 и 4 от ДОПК - чл. 161, ал. 3 от ДОПК.