Здравни изисквания при проектиране и изграждане на проекти с обществено предназначение

Забележка:
В Закона за здравето (ЗЗ) е предвидено издаването на подзаконови нормативни актове по прилагането му във връзка с осигуряване на здравословна жизнена среда, които да регламентират здравните изисквания при проектиране и изграждане на обекти с обществено предназначение. Съгласно § 38 от ПЗР на ЗЗ подзаконовите нормативни актове по прилагане на ЗЗ следва да бъдат приети в едногодишен срок от влизането на ЗЗ в сила (т. е. до 31.12.2005 г.). До тогава на основание § 39 от ПЗР на ЗЗ издадените нормативни актове по отменения Закон за народното здраве (ЗНЗ) се прилагат, доколкото не противоречат на новия Закон за здравето. Поради това посочените в настоящата процедура подзаконови нормативни актове ще се прилагат до издаването на актовете по приложение на ЗЗ, доколкото не му противоречат.
След приемането на съответните подзаконови нормативни актове по прилагане на ЗЗ относно здравните изисквания при проектиране и изграждане на обекти с обществено предназначение, процедурата ще бъде приведена в съответствие с тях.

Компетентни органи
Националната система по здравеопазване се ръководи от министъра на здравеопазването, който осъществява контрол върху дейностите по опазване на здравето на гражданите и държавния здравен контрол - чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗ.
С цел осигуряване на здравословна жизнена среда държавата, общините, юридическите и физическите лица осъществяват дейността си, като осигуряват опазването на жизнената среда от вредно въздействащите върху здравето на човека биологични, химични, физични и социални фактори. При осъществяване на дейността си юридическите и физическите лица са длъжни да спазват установените здравни изисквания - чл. 31 от ЗЗ.
Министърът на здравеопазването ръководи националната система за анализ, оценка и контрол на шума в урбанизираните територии и обществените сгради, замърсителите в храните и питейните води. Министърът на здравеопазването анализира и оценява факторите на жизнената среда на национално равнище и предлага мерки за ограничаване на вредното им въздействие върху здравето на гражданите. Регионалните инспекции за опазване и контрол на общественото здраве (РИОКОЗ) наблюдават, анализират и оценяват факторите на жизнената среда на територията на областта и предлагат мерки за ограничаване на вредното им въздействие върху здравето на гражданите - чл. 32 от ЗЗ.
Здравните изисквания при проектирането и изграждането на обекти с обществено предназначение се определят с наредба на министъра на здравеопазването и министъра на регионалното развитие и благоустройството - чл. 34, ал. 1 от ЗЗ.
Здравните изисквания за обектите с обществено предназначение, продуктите и стоките със значение за здравето на човека и дейностите със значение за здравето на човека, както и максимално допустимите нива на фактори на жизнената среда се определят с наредби на министъра на здравеопазването, доколкото с друг закон не е предвидено друго - чл. 34, ал. 2 от ЗЗ.
Здравните изисквания към лицата, работещи в детските заведения, специализираните институции за деца и възрастни, водоснабдителните обекти, предприятията, които произвеждат или търгуват с храни, бръснарските, фризьорските и козметичните салони се определят с наредба на министъра на здравеопазването - чл. 34, ал. 3 от ЗЗ.

Държавен здравен контрол
За осигуряване на защита на здравето на гражданите на територията на Република България се извършва държавен здравен контрол за спазване и изпълнение на установените с нормативен акт здравни изисквания за обектите с обществено предназначение, продуктите, стоките и дейностите със значение за здравето на човека и факторите на жизнената среда - чл. 11 от ЗЗ.
Съгласно чл. 12 от ЗЗ органи на държавния здравен контрол са главният държавен здравен инспектор на Република България, регионалните инспекции за опазване и контрол на общественото здраве (РИОКОЗ) и Националният център по радиобиология и радиационна защита (НЦРРЗ). Държавният здравен контрол се извършва от държавни здравни инспектори в Министерството на здравеопазването, РИОКОЗ и НЦРРЗ.
Държавните здравни инспектори в Министерството на здравеопазването и РИОКОЗ са държавни служители.
Главният държавен здравен инспектор организира и ръководи държавния здравен контрол.
Държавната политика по опазването на общественото здраве и държавният здравен контрол на територията на съответната област се осъществяват от РИОКОЗ.
Държавен здравен контрол за спазване на изискванията за защита на лицата от въздействието на йонизиращи лъчения се осъществява от определени от министъра на здравеопазването РИОКОЗ и от НЦРРЗ - чл. 15, ал. 1 и 2 от ЗЗ. Съгласно чл. 17, ал. 1, т. 1 от ЗЗ една от основните дейности на РИОКОЗ е да осъществяват дейност по контрол по спазването на здравните изисквания към обектите с обществено предназначение, продуктите, стоките и дейностите със значение за здравето на човека и факторите на жизнената среда.
Държавният здравен контрол се извършва систематично - без предварително уведомяване, и насочено - при постъпили сигнали от граждани, държавни и общински органи и организации, както и при наличие на други данни за възникнали инциденти. При провеждането на държавния здравен контрол държавните здравни инспектори имат право:
1. на свободен достъп до обектите, продуктите, стоките, дейностите и лицата, подлежащи на контрол;
2. да изискват сведения и документи и да получават копия от тях на хартиен и/или електронен носител;
3. да вземат проби и образци за лабораторни анализи в количества, необходими за извършване на изследвания;
4. да разпореждат извършване на прегледи и изследвания за оценка на здравословното състояние на лицата по чл. 34, ал. 3 от ЗЗ (лицата, работещи в детските заведения, специализираните институции за деца и възрастни, водоснабдителните обекти, предприятията, които произвеждат или търгуват с храни, бръснарските, фризьорските и козметичните салони);
5. да предписват отстраняване от работа на лица, които са болни или заразоносители и представляват опасност за здравето на околните;
6. да предписват провеждане на задължителни хигиенни и противоепидемични мерки, като определят срокове за тяхното изпълнение;
7. да поставят удостоверителни знаци в случаите по чл. 38 и 39 от ЗЗ (при неспазване на здравните изисквания в обекти с обществено предназначение и при съмнение за безопасността на продукти, стоки и дейности със значение за здравето на човека);
8. да съставят актове за установяване на административни нарушения;
9. да правят предложения за принудителни административни мерки, предвидени в закон.
Принудителните административни мерки се налагат със заповед на директорите на РИОКОЗ. Условията и редът за упражняване на държавен здравен контрол се определят с наредба на министъра на здравеопазването - чл. 19, ал. 1 - 4 от ЗЗ.
Органите на държавния здравен контрол участват в състава на експертните съвети по устройство на територията, съгласуват при необходимост устройствени схеми и планове, участват в оценката на съответствието на инвестиционните проекти, когато тя се извършва с приемане от експертен съвет на одобряващата администрация или по искане на физически или юридически лица, дават становище по готовността на строежите за въвеждането им в експлоатация по реда на Закона за устройството на територията - чл. 35 от ЗЗ.
При неспазване на здравните изисквания за обектите с обществено предназначение, за продуктите, стоките и дейностите със значение за здравето на човека и на максимално допустимите нива на факторите на жизнената среда държавните здравни инспектори дават задължителни предписания и определят срок за отстраняване на нарушенията. При неизпълнение на задължителните предписания в определения срок директорът на РИОКОЗ, съответно директорът на НЦРРЗ, издава заповед за спиране експлоатацията на обекта или на части от него или за спиране на съответната дейност до отстраняване на нарушенията.
В случаите, когато е налице непосредствена опасност за живота и здравето на хората, за разпространение на заразни заболявания или за възникване на отравяния, държавните здравни инспектори спират незабавно с предписание експлоатацията на обекта или на части от него или на съответната дейност, определят мерки за отстраняване на нарушенията и незабавно уведомяват директора на РИОКОЗ. Директорът на РИОКОЗ, съответно директорът на НЦРРЗ, в срок до 24 часа от спирането на обекта издава заповед, с която потвърждава или отменя даденото предписание за спиране експлоатацията на обекта или на съответната дейност. При изпълнение на задължителните предписания и определените мерки органът, издал заповедта, разрешава със заповед възстановяването на дейността или експлоатацията на обекта - чл. 38 от ЗЗ.

Хигиенни норми и изисквания и санитарни правила към обектите

Хигиенните норми и изисквания и санитарните правила към обектите, подлежащи на държавен санитарен контрол, се съдържат в подзаконови нормативни актове, издадени на основание отменения Закон за народното здраве и правилника за прилагането му и са в зависимост от предназначението и вида на обекта.

I. Обекти за производство, търговия и предлагане на храни
Правната уредба е в Наредба № 5 от 25.05.2006 г. за хигиената на храните.
Наредбата се прилага на всички етапи на производство, преработка и дистрибуция на храни, включително първичното производство на храни, освен ако не са определени специални изисквания към хигиената на храните в друг нормативен акт - чл. 1, ал. 2 от Наредба № 5 .
С наредбата се определят хигиенните изисквания към производителите и търговците на храни, включително към лицата, които осъществяват първично производство на храни и свързани с това производство дейности, към първичното производство на храни, към обектите за производство и търговия с храни и към условията за производство и търговия с храни - чл. 1, ал. 1 от Наредба № 5 .
Когато нуждите на технологичния процес налагат, в обектите за производство и търговия с храни се осигуряват:
1. достатъчно съоръжения за почистване, дезинфекция и съхранение на работните инвентар и оборудване; съоръженията се изработват от некорозивни материали, имат конструкция, позволяваща лесно почистване, и се захранват с достатъчно количество топла и студена вода;
2. условия за измиване на храните; всяка мивка или съоръжение за измиване на храни се захранва с достатъчно количество топла и/или студена питейна вода съгласно изискванията за водоснабдяване на обектите и се поддържа чисто, а при необходимост – се дезинфекцира (чл. 22 от Наредба № 5 ).
Обектите за производство и търговия с храни, включително и в санитарните помещения, се осигуряват с подходящи съоръжения за вентилация по естествен или механичен път. Вентилационните системи се конструират по начин, който позволява лесен достъп за почистване и замяна на филтри и други части. Механичната общообменна вентилация се изгражда по начин, който не допуска постъпване на замърсен въздух в помещенията - чл. 16 от Наредба № 5.
Обектите за производство и търговия с храни се осигуряват с достатъчен брой тоалетни с вода, свързани с ефективна канализационна система - чл. 14 от Наредба № 5.

II. Обекти за временно настаняване
Правната уредба е в Наредба № 15 на МЗ за хигиенните изисквания към устройството и експлоатацията на обекти за временно настаняване.
С тази наредба се уреждат хигиенните изисквания към устройството, обзавеждането и експлоатацията на обекти за временно настаняване - хотели, мотели, къмпинги, почивни домове, туристически хижи и спални и др.
На територията на тези обекти не се допуска разкриването на дейности, които отделят вредности в околната среда.
Обектите се захранват с необходимото количество вода, отговаряща на изискванията на БДС 2823-83. Вода за пиене.
Не се допуска обзавеждането на жилищните помещения в обектите с легла на две нива, нарове и походни легла.
Собствениците или стопаните на обектите осигуряват:
1. поддържане на сградния фонд и оборудването;
2. поддържане на водопроводните, канализационните, отоплителните, вентилационните, климатичните и електрическите инсталации в техническа изправност;
3. подмяна на тапетите и боядисване на помещенията веднъж на три години;
4. подмяна на подовите настилки при захабяване и нарушаване на целостта им;
5. специално работно облекло, лични предпазни средства и обувки за работещите в обектите;
6. почистващи, перилни и дезинфекционни средства;
7. постелъчно бельо и кърпи и редовната им подмяна;
8. поддържане на чистотата в обектите, като най-малко веднъж дневно помещенията се почистват и дезинфекцират съобразно предназначението им;
9. поддържане на чистотата на прилежащата към обекта територия;
10. ефективна защита на всички помещения от насекоми и гризачи и провеждане на дезинсекции и дератизации.
В битовите помещения за персонала не се разрешава съхраняването на спално бельо и инвентар.
Камериерките в обектите подлежат на ежегодни медицински прегледи.
Резултатите от прегледите се нанасят в лични здравни книжки, които се съхраняват в обекта.

III. Бръснарски, фризьорски и козметични салони
Хигиенните норми и изисквания към тези обекти са определени в Наредба № 15 на МЗ за хигиенните изисквания за бръснарските, фризьорските и козметичните салони.
Бръснарските, фризьорските и козметичните салони се откриват в самостоятелни помещения, построени или пригодени за тази цел. Към входовете се предвиждат антрета.
Мъжките и дамските работни помещения се обособяват по технологичен принцип.
Козметичните услуги за жени и мъже да се извършват в едно помещение, но с пореден график.
Салоните се проектират със следните площи за едно работно място: бръснарски (и за маникюр, педикюр) - 6 кв. м, фризьорски - 8 кв. м, козметични - 9,6 кв. м (при 2 и повече работни места - по 8 кв. м за място в отделни кабини).
Разстоянието между отделните столове в салоните трябва да бъде най-малко 1 м, а от крайния стол до стената - най-малко 0,80 м.
В козметичните салони се обособява помещение (лаборатория) за приготвяне на кола-маски с площ 2 кв. м за всяко работно място и общо най-малко 4 кв. м.
В салоните трябва да има помещение за посетителите с размери 2,5 кв. м за работно място до 10 места и по 1,5 кв. м за всяко следващо работно място. В салон до 3 работни места са необходими подходящо място за посетители и закачалка за горни дрехи на разстояние най-малко 1,5 м от работните места.
Всяко работно място се обзавежда с работна маса с плот и умивалник с топла и студена вода; във фризьорските салони - по две каски и един сешоар, а в козметичните - освен козметичен стол или кушетка за посетителите и столче на винт, както и обикновен стол и кофа с педал.
В салоните се предвижда вентилация с двукратен обмен на въздуха за 1 час, както и горни отваряеми крила на прозорците.
Салоните се водоснабдяват по БДС 2823-83. Вода за пиене. Отпадъчните води се отвеждат в канализацията на селището, а когато няма - в попивна яма.
В салоните с до 5 работни места се предвижда обща тоалетна за персонала, а с над 5 работни места - с отделения за жени и мъже.

IV. Аптеки
Правната уредба е в Наредба № 8 на МЗ за устройството, реда и организацията на работата на аптеките и номенклатурата на лекарствените продукти.
С тази наредба се определят устройството, редът и организацията на работа в аптеките, номенклатурата на лекарствените продукти и козметичните и санитарно-хигиенни средства, които се продават в тях.
Външното и вътрешното оформление на помещенията на аптеката следва да бъдат съобразени с естеството на извършваните в нея специфични дейности.
1. Аптеката трябва да разполага с обзавеждане с гладки повърхности, които могат да бъдат бързо и лесно почиствани и дезинфекцирани.
2. Обзавеждането в аптеката и неговото разположение трябва да осигуряват лесен достъп до лекарствените продукти на работещите в нея.
3. Работните места в приемното и асистентското помещение трябва да са организирани по начин, позволяващ осъществяването на непрекъснат контрол от фармацевта върху работата на помощник-фармацевта.
В зависимост от обема на работата в приемното помещение се обособяват отделни сектори за отпускане на лекарствени продукти със и без рецепта, за продажба на козметични и санитарно-хигиенни средства.
Всеки работен сектор се обзавежда с рафтове или плотове с високо остъкляване и други, осигуряващи правилното съхранение на лекарствените продукти, както и бързо и лесно обслужване.
Лекарствени продукти, съдържащи отровни вещества, се съхраняват в шкаф със секретно/кодово заключване.
Забранява се съхраняването на лекарствени продукти, съдържащи наркотични вещества, в приемното помещение.
Асистентското помещение се оборудва с работна маса с уреди и пособия, необходими за работата на аптеката.
Складовото помещение се обзавежда със:
1. стелажи и/или затворени шкафове;
2. хладилник с достатъчен обем за съхранение на термолабилните лекарствени продукти;
3. метален шкаф или бункер за съхранение на горими и леснозапалими лекарствени продукти;
4. шкаф със секретно/кодово заключване, където се съхраняват лекарствени продукти, съдържащи отровни вещества.
Персоналът в аптеката задължително работи с работни обувки и бели престилки, на които се поставя надпис с името и квалификацията на лицето.

V. Селскостопански аптеки
Правната уредба е в Наредба № 11 за санитарно-хигиенните изисквания към устройството и работата на селскостопанските аптеки.
С тази наредба се определят санитарно-хигиенните изисквания към устройството и работата на селскостопанските аптеки с оглед правилното съхранение и продажбата на силнодействащите отровни вещества и предотвратяване вредното им въздействие върху хората, растенията и околната среда. Съгласно тези изисквания:
- Аптеката трябва да се състои от приемно помещение, складово помещение, санитарен възел с изолационно преддверие и мивка;
- Приемното и складовото помещение трябва да са с отделни входове (за посетители и за зареждане) и да има удобна връзка между тях;
- Светлата височина на помещенията трябва да бъде най-малко 2,5 м;
- Строителните материали трябва да бъдат устойчиви на огън и химически агенти и водонепроницаеми;
- Подовите настилки трябва да са топли, лесно почистващи се, непроницаеми за течности, химически устойчиви и гладки, но без да създават опасност от плъзгане;
- Външните и вътрешните стени следва да осигуряват поне 30 минути устойчивост при пожар, а всички стени да бъдат непропускливи за течности. Вътрешните стени следва да бъдат боядисани с латексова боя, като не се допускат релефни мазилки.
Водопроводната и канализационната инсталация следва да са проектирани съгласно Норми за проектиране на водопроводни и канализационни инсталации в сгради.
В складовото помещение не се допуска канализация с подов сифон.
Аптеките трябва да са осигурени с течаща студена и топла вода, отговаряща на БДС 2823-83. Вода за пиене.
Мивките следва да са монтирани в изолационното преддверие пред санитарния възел и в склада.
Работните мебели следва да бъдат в съответствие с хигиенните и ергономичните изисквания, с гладки повърхности и с възможност за ефективно почистване, измиване и обезвреждане при замърсяване.
В склада препаратите следва да се съхраняват на рафтове и дървени скари и да бъдат подредени по групи с оглед да се избегне неблагоприятно взаимно повлияване и запалване съобразно указанията на производителя за съхранението им.
Търговското помещение се оборудва с подходяща мебел - рафтове за излагане на асортимента (само празни опаковки), щанд, бюро за консултации и др.
Помещенията и обзавеждането на селскостопанската аптека се почистват
ежедневно.