Условия и ред за разрешаване на постоянно пребиваване в Република България

Правна регламентация:
КОНСТИТУЦИЯ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ - чл. 26
ЗАКОН за чужденците в Република България (ЗЧРБ)- чл. 8 , чл. 14 - 23, чл. 25 - 37
ЗАКОН за българските документи за самоличност (ЗБДС) - чл. 55 - 59, § 2
ПРАВИЛНИК за прилагане на Закона за чужденците в Република България (ППЗЧРБ) - чл. 30 - 39
НАРЕДБА за условията и реда за издаване на визи и определяне на визовия режим (Наредба за визите) - чл. 10 - 12
ТАРИФА № 3 за таксите, които се събират за консулско обслужване в системата на Министерството на външните работи по Закона за държавните такси
ТАРИФА № 4 за таксите, които се събират в системата на МВР по Закона за държавните такси - чл. 12

Компетентни органи
Службите за административен контрол на чужденците в СДП и ОДП, както и дипломатическите и консулски представителства на Република България в съответните страни са оправомощени да приемат искания и документи за постоянно пребиваване.
Службите изпращат документите на чужденците за разглеждане и решаване от директора на дирекция "Миграция", след получаване на становище от Държавна агенция "Национална сигурност" по чл. 41, ал. 1, т. 2 от Закона за Държавна агенция "Национална сигурност" (чл. 29, ал. 2 и 3 от ППЗЧРБ ).
Главна дирекция "Охранителна полиция" издава "Удостоверение за постоянно пребиваване", което удостоверява правото на постоянно пребиваване на граждани на Европейския съюз в Република България - § 1, т. 3 от за влизането, пребиваването и напускането на Република България на гражданите на Европейския съюз и членовете на техните семейства.

Правни основания за разрешаване на постоянно пребиваване
Според чл. 25 от ЗЧРБ разрешение за постоянно пребиваване могат да получат чужденците, ако отговарят на поне едно от следните правни основания:
1. са от българска народност;
2. пет години след сключването на граждански брак с постоянно пребиваващ в страната чужденец;
3. малолетни и непълнолетни деца на постоянно пребиваващ в страната чужденец, които не са встъпили в брак;
4. родители на български гражданин, когато му осигуряват дължимата по закон издръжка, а в случаите на припознаване или осиновяване - след изтичане на 3 години от припознаването или осиновяването;
5. пребивавали на законно основание без прекъсване на територията на страната през последните 5 години, като в случаите по чл. 24, ал. 1, т. 3 от ЗЧРБ се отчита само половината от времето на пребиваване;
6. инвестирали в страната над 500 000 щатски долара по законоустановения ред;
7. които не са лица от български произход, но са родени на територията на Република България, изгубили са българското си гражданство по изселнически спогодби или по собствено желание и желаят да се установят трайно на територията на страната;
8. които до 27 декември 1998 г. са влезли, пребивават или са родени на територията на Република България и чийто родител е сключил граждански брак с български гражданин;
9. членове на семейството на български гражданин, ако са пребивавали непрекъснато на територията на Република България през последните пет години.
Гражданин на Европейския съюз или член на семейството му, който е гражданин на Европейския съюз, получава удостоверение за постоянно пребиваване, ако е пребивавал непрекъснато в продължение на пет години в Република България и ако отговаря на едно от следните условия:
1. работил е през последната една година към момента на прекратяване на договора като работник или на дейността му като самостоятелно заето лице, навършил е пенсионна възраст или по отношение на него е налице основание за по-ранно пенсиониране и е пребивавал непрекъснато в Република България повече от три години;
2. работник е или е самостоятелно заето лице, което не работи поради трайно намалена работоспособност и е пребивавал непрекъснато в Република България повече от две години;
3. работник е или е самостоятелно заето лице и неработоспособността му е резултат от трудова злополука или от професионална болест;
4. работник е или е самостоятелно заето лице, което в продължение на три години непрекъснато е пребивавало и работило в Република България и работи като такова в друга държава членка, като запазва мястото си на пребиваване в Република България и се връщапоне веднъж седмично в нея (чл. 16, ал. 1 от Закона за влизането, пребиваването и напускането на Република България на гражданите на Европейския съюз и членовете на техните семейства).

Отказ за издаване на разрешение за продължително пребиваване
Отказва се издаването на разрешение за дългосрочно (продължително или постоянно) пребиваване, а издаденото се отнема на чужденец, който е сключил брак единствено с цел заобикаляне на нормите, регламентиращи режима на чужденците в Република България. Преценката се прави от службите за административен контрол на чужденците на основа на следните данни:
- обстоятелството, че съпрузите не живеят заедно;
- липсата на принос към задълженията, произтичащи от брака;
- обстоятелството, че съпрузите не са се познавали преди сключването на брака;
- даването на противоречиви сведения за лични данни на другия съпруг (име, адрес, националност, професия), за обстоятелствата на запознанството им или друга важна лична информация;
- факта, че съпрузите не говорят език, разбираем за двамата;
- заплащането на парична сума за сключване на брака извън обичайната зестра;
- наличието на предишни бракове, сключвани с цел заобикаляне на нормите,
регламентиращи режима на чужденците (чл. 26, ал. 3 от ЗЧРБ ).
Горепосочените данни могат да бъдат установявани чрез интервюта, провеждани от служители на службите за административен контрол на чужденците, от изявления на засегнатите или трети лица, по документален път или от извършени от държавни органи проверки и разследвания - чл. 26, ал. 5 от ЗЧРБ. Преди вземане на решение, задължително се изслушват засегнатите лица.
Отказва се продължаване на срока за пребиваване в страната на чужденец в случаите по чл. 10 и 11 от ЗЧРБ (чл. 26, ал. 1 от ЗЧРБ ).
Отказва се продължаване на срока за дългосрочно пребиваване в страната или се отнема правото за дългосрочно пребиваване на чужденец, за когото е установено, че не е пребивавал на територията на Република България през предходната календарна година най-малко 6 месеца и един ден (чл. 26, ал. 2 от ЗЧРБ ).

Общи положения при влизане и постоянно пребиваване на чужденци
Чужденец може да влезе, да пребивава постоянно и да напусне територията на Република България, ако притежава редовен документ за задгранично пътуване или друг заместващ го документ и виза, в случаите определени от закона и подзаконовите нормативни актове. Възможно е въпреки наличието на виза чужденец, който не отговаря на условията за допускане до територията на Република България, да не бъде допуснат при условията на чл. 10 , чл. 11 и чл. 16 от ЗЧРБ . За отказа да бъде допуснат чужденец се съставя протокол съгласно приложение № 1 от ППЗЧРБ.
Чужденците влизат в Република България и напускат територията й само през граничните контролно-пропускателни пунктове, които са определени с акт на Министерския съвет или в международен договор. Чужденец, който притежава повече от едно гражданство, е длъжен да декларира пред органите за граничен контрол гражданството, на което ще се позовава при пребиваването си в Република България, и да удостовери това с редовен документ за задгранично пътуване на държавата, чието гражданство е декларирал. Това изискване се отнася и за български граждани, притежаващи и друго гражданство. Чужденец, който притежава повече от един личен документ за задгранично пътуване и самоличност или пренася такива документи на друго лице, е длъжен да ги обяви пред органите за граничен контрол. Чужденецът е длъжен да напусне страната с документа, с който е влязъл (чл. 17 от ЗЧРБ , чл. 3 от ЗБГ и чл. 12 от ЗБДС ).
При влизането си на територията на Република България чужденецът представя пред органите за граничен паспортен контрол попълнена адресна карта по чл. 18, ал. 1 от Закона за чужденците в Република България (приложение № 2 на ППЗЧРБ ). Органите на граничен паспортен контрол полагат щемпел в документа за задгранично пътуване на чужденеца, с което отразяват факта на влизане на територията на Република България (чл. 8, ал. 2 от ППЗЧРБ ).
Чужденец, който влиза на територията на Република България с цел дългосрочно (постоянно) пребиваване, трябва да притежава (чл. 19, ал. 1 от ЗЧРБ ):
- редовен документ за задгранично пътуване или друг заместващ го документ, както и виза, когато такава е необходима;
- достатъчно средства за осигуряване на издръжката си според продължителността и условията на престоя в Република България, както и за завръщане в държавата по постоянното си пребиваване или за преминаване през Република България;
- медицинска застраховка и други застраховки;
- покана по образец, когато такава се изисква;
- други документи, доказващи целта на пътуването.
Физическо или юридическо лице, предоставило подслон на чужденец, в срок до 5 дни след предоставянето на подслона писмено уведомява службата за административен контрол на чужденците или районното полицейско управление по местонахождението си за това обстоятелство, като съобщава имената, датата на раждане, гражданството, номера и серията на документа за самоличност на чужденеца (чл. 28, ал. 3 от ЗЧРБ ).
Съгласно чл. 55 - 59 от ЗБДС чужденец, пребиваващ на територията на Република България за срок повече от 3 месеца, удостоверява своята самоличност с български документ за самоличност (карта на постоянно пребиваващ чужденец), издаден при условията и реда за издаване на документи за самоличност на чужди граждани по реда на ЗБДС.
Чужденците с разрешение за постоянно пребиваване могат да работят на територията на Република България по трудово правоотношение, по граждански договори, да упражняват свободни професии и търговска дейност като еднолични търговци по реда, който е установен за българските граждани (чл. 33 от ЗЧРБ ).
Чужденец, който има разрешение за постоянно пребиваване, може да напуска страната и да се завръща в нея без виза (чл. 35, ал. 3 от ЗЧРБ ). Чужденец не може да напусне сраната, ако спрямо него има наложена принудителна административна мярка за ненапускане (чл. 37 от ЗЧРБ ).

Производство за издаване на разрешение за постоянно пребиваване
Документите за разрешаване на постоянно пребиваване се подават в службите за административен контрол на чужденци в Столичната дирекция "Полиция" или в областната дирекция "Полиция" не по-късно от 60 дни преди изтичане на срока на разрешеното пребиваване. Документи за постоянно пребиваване могат да бъдат подадени и чрез дипломатическите и консулски представителства на Република България в държавата, в която чужденецът има постоянно местожителство, които ги препращат за разглеждане и решаване от директора на дирекция "Миграция", след получаване на становище от Държавна агенция "Национална сигурност" по чл. 41, ал. 1, т. 2 от Закона за Държавна агенция "Национална сигурност" - чл. 29 от ППЗЧРБ.
За разрешаване на постоянно пребиваване чужденецът представя както следва (виж чл. 30 от ППЗЧРБ ):
- молба по образец;
- редовен документ за задгранично пътуване;
- подробна автобиография;
- документ за платена държавна такса при подаване на документите (размерът на тази такса е 10 лв. според чл. 12, ал. 3 от Тарифа № 4 )
- две снимки.
Към посочените документи се прилагат допълнително различни други документи в зависимост от правното основание за получаване на разрешението (виж по-долу Особености при подаването на документите).
Молбите, подадени на територията на Република България се решават в срок до 60 дни, а молбите, подадени в дипломатическо или консулско представителство - в срок до 180 дни от датата на подаването им, като решението се съобщава писмено на чужденеца.
След получаване на разрешението, в зависимост от правното основание се заплаща държавна такса по чл. 12, ал. 1 или 2 от Тарифа № 4 (1000 лв. за разрешение на общо основание и 150 лв., когато основанието е брак с български гражданин).

Особености при подаване на документите
А. Когато чужденецът кандидатствува на основание българска народност (чл. 31 от ППЗЧРБ ), той прилага към комплекта документи и удостоверение за раждане, кръщелно свидетелство или други документи, издадени от държавата, чийто гражданин е, доказващи българската му народност. Ако това е невъзможно се представя документ, издаден от организация на българската общност в страната, в която живее чужденецът, заверен от Държавната агенция за българите в чужбина или от дипломатическото представителство на Република България в съответната държава, относно легитимността на организацията на българската общност, издала документа, или решение на съда за доказан български произход. Държавната агенция за българите в чужбина може по изключение да издаде документ за българска народност по молба на заинтересованото лице и когато има затруднение при изпълнение на горепосочените изисквания.
Б. Когато правното основание е брак с български гражданин (чл. 32 от ППЗЧРБ), допълнително се представят и следните документи:
1. документ за сключен граждански брак;
2. документи, съдържащи доказателства за осигурена издръжка през време на пребиваването му в страната (според § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на ППЗЧРБ това са официални документи, удостоверяващи наличието на финансови средства, ценни книжа, движима и недвижима собственост на територията на Република България);
3. удостоверение, издадено от службите за административен контрол на чужденците за разрешено постоянно пребиваване на съпруга.
В. За малолетен или непълнолетен чужденец (чл. 33 от ППЗЧРБ ), който е низходящ на български гражданин или на постоянно пребиваващ в страната чужденец и не е встъпил в брак, се подават допълнително и следните документи:
1. документ за раждане;
2. документи, съдържащи доказателства за гражданството на кандидата и на неговите родители;
3. удостоверение от МВР за разрешено постоянно пребиваване на единия от родителите.
Документите се подават в присъствието на двамата родители или от упълномощено от тях лице, след представяне на нотариално заверено изрично за случая пълномощно.
Г. Когато кандидатствува за разрешение за постоянно пребиваване чужденец - родител на български гражданин (чл. 34 от ППЗЧРБ ), освен посочените документи той подава допълнително и:
1. документ за раждане на низходящия български гражданин;
2. документ, удостоверяващ българското гражданство на низходящия;
3. документи, съдържащи доказателства за осигурена издръжка през време на пребиваването му в страната.
Д. Чужденец, който е пребивавал на законно основание без прекъсване на територията на Република България през последните 5 години (чл. 35 от ППЗЧРБ ), подава допълнително:
1. удостоверение, издадено от службите за административен контрол на чужденците, в което са отразени основанията за разрешаване и продължаване на пребиваването през последните 5 години и евентуални прекъсвания;
2. документи, съдържащи доказателства за осигурена издръжка през време на пребиваването му в страната;
3. други документи, в зависимост от основанието, на което е пребивавал чужденецът в страната през последните 5 години.
Е. Когато основанието за разрешаване на постоянно пребиваване е инвестиция в размер над 500 000 щатски долара към документите се прилага и удостоверение от Министерство на финансите за извършена пряка инвестиция (чл. 36 от ППЗЧРБ).
Ж. Когато по време на пребиваването си в Република България чужденец е загубил гражданството, с което е влязъл в страната, при подаване на молба за разрешаване на постоянно пребиваване към необходимите документи прилага и официален документ за този факт, издаден от компетентните органи на държавата, чието гражданство е загубил.
На тази категория лица, ако не притежават друго гражданство се издава български документ за самоличност, в който се удостоверява факта, че лицето е без гражданство (чл. 37 от ППЗЧРБ ).

Условия и ред за подаване на заявления за издаване на визи
Наредбата за реда и условията за издаване на визи и определяне на визовия режим въвежда задължителни условия при подаване на заявлението за издаване на виза.
Заявлението за издаване на виза се подава пред органите, определени в чл. 10 от Наредбата за визите. Това са дипломатическите и консулските представителства на Република България или такива представителства на друга държава - членка на Европейския съюз, с която Република България има сключено споразумение за представителство за приемане на заявления за издаване на визи. По изключение, когато това се налага от държавния интерес или от извънредни обстоятелства, органите за граничен паспортен контрол на граничните контролно-пропускателни пунктове могат след съгласуване с Министерството на външните работи да издават еднократни визи за транзитно преминаване и визи за краткосрочно пребиваване със срок на пребиваване до 15 дни - чл. 11, ал. 3 от Наредбата за визите.
Заявлението за издаване на виза за дългосрочно пребиваване се подава само в дипломатическите и консулските представителства по постоянното местоживеене на кандидата или в тези представителства, които са акредитирани за държавата на постоянното местоживеене на кандидата чл. 11, ал. 4 от Наредбата за визите.
Заявлението за издаване на виза се подава по образец съгласно приложение № 2 към Наредбата за визите не по-рано от 3 месеца и не по-късно от 3 дни преди датата на планираното пътуване лично или чрез упълномощен представител с изключение на случаите по хуманитарни причини. Консулското длъжностно лице определя дата и час на кандидата за виза за провеждане на интервю, а в случай на изявено желание от страна на кандидата - и за подаване на заявлението за виза. Заявлението за издаване на виза на малолетни или поставени под запрещение лица се подава от техните законни представители или от изрично упълномощено от тях лице. Заявлението за издаване на виза на непълнолетни или поставени под ограничено запрещение лица се подписва от тях и се приподписва от техните законни представители, попечители или упълномощено от тях лице - чл. 12 от Наредбата за визите.

Такси
Съгласно чл. 12, ал. 1 - 4 от Тарифа № 4 за таксите , които се събират в МВР по Закона за държавните такси се събират следните такси:
- за разрешаване на постоянно пребиваване на чужденец в Република България - 1000 лв.;
- за разрешаване на постоянно пребиваване на чужденец, сключил брак с български гражданин - 150 лв.
Горепосочените такси се събират еднократно след разрешаване на постоянното пребиваване на чужденеца.
За искане на услуга в гореописаните случаи се събира еднократна такса от 10 лв. - чл. 12, ал. 4 от Тарифа № 4 за таксите.
За издаване на карта на постоянно пребиваващ в Република България чужденец се събира такса 10 лв. - чл. 46 от Тарифа 4.
Съгласно чл. 18 от Тарифа № 4 чужденците от български произход и българите, живеещи извън Република България, заплащат 5 на сто от таксите.
Не се събират такси от чужденци, за които са предвидени изключенията в чл. 19 на Тарифа № 4, а именно:
- от чужденци на основата на взаимност и на международни договори, по които Република България е страна;
- от чужденци, извършващи дейност в Република България по линия на безвъзмездната помощ, оказвана от чуждестранни правителствени и международни организации;
- от чужденци, които не могат да напуснат страната по независещи от тях обстоятелства, като стихийни бедствия, аварии, катастрофи, грабежи и неотложна медицинска помощ, удостоверени с документи от съответните компетентни органи;
- от чужденците, спрямо които е наложена влязла в сила принудителна административна мярка по чл. 41 и 42 от Закона за чужденците в Република България.
За издаване на удостоверение за пътуване зад граница на лице без гражданство се събира такса от 30 лв. (чл. 50 от Тарифа № 4 ).

Ред за обжалване
Отказът за издаване на разрешение за постоянно пребиваване на чужденци от службите за административен контрол на чужденци може да бъде обжалван по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
По административен ред се обжалва пред непосредствено по-горестоящия административен орган чрез органа, издал административния акт (отказ за издаване на разрешение за постоянно пребиваване на чужденец на територията на Република България). Обикновено по-горестоящият административен орган е директорът на Национална служба "Полиция".
По съдебен ред молбата се подава до съответния окръжен съд, респективно до Софийски градски съд за откази на служба "Паспортно-визов контрол и документи за самоличност" при Столичната дирекция "Полиция".