Вписване на промени в обстоятелства за акционерно дружество

Действието на процедурата е регламентирано от:
ТЪРГОВСКИ ЗАКОН (ТЗ) -чл. 3 -17, чл. 63 -73, чл. 158 -252
ЗАКОН за търговския регистър (ЗТР)
НАРЕДБА № 1 от 14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър (Наредба № 1)
ТАРИФА за държавните такси, събирани от Агенцията по вписванията
* Забележка: Отношение към вписването на промени за различни видове АД имат и някои разпоредби от специални нормативни актове, напр. Закона за публичното предлагане на ценни книжа (ЗППЦК) и подзаконовите
нормативни актове по прилагането му, Закона кредитните институции, Кодекса за застраховането, Закона за електронния документ и електронния подпис и др. 
  

Компетентен орган
Търговския регистър (ТР) се води от Агенцията по вписванията към министъра на правосъдието. Заявленията за вписване, заличаване и обявяване се разглеждат от длъжностно лице по регистрацията (чл. 2 и сл. от ЗТР).
Пощенският адрес на Централното управление на Агенцията по вписванията е: гр. София 1309, бул."Александър Стамболийски" № 239.
Интернет страницата на Агенцията по вписванията е:
http://www.registryagency.bg , а на Търговския регистър: http://www.brra.bg/
 

Лица, оправомощени да искат вписване
Съгласно чл. 15 от ЗТР, вписване, заличаване и обявяване могат да се заявяват от:
1 търговеца;
2 друго лице в предвидените по закон случаи;
3. адвокат с изрично пълномощно, съставено съгласно изискванията на Закона за адвокатурата, за представителство пред агенцията.
Обявяването в търговския регистър на актовете по чл. 6, ал. 3 може да се заяви и от съставителя на финансовите отчети по смисъла на Закона за счетоводството с нотариално заверено пълномощно. (Тази хипотеза няма значение с оглед на настоящата процедура).
 

Промени в обстоятелства, подлежащи на вписване
В търговския регистър се вписват всички последващи промени във вече вписани обстоятелства. Вписването на други обстоятелства е недопустимо. Такова вписване е нищожно и не поражда правни последици. Вписват се обаче и новонастъпили обстоятелства, свързани със съществуването или прекратяването на дружеството (чл. 174, ал. 2 във вр. с чл. 165, т. 10 от ТЗ. За АД тези обстоятелства са следните (чл. 174, ал. 2 във вр. с чл. 165 от ТЗ):
а) промяна на фирмата, седалището или адреса на управление на дружеството.
б) промяна на срока, за който дружеството е учредено или промяна в предмета на дейност на дружеството.

в) промяна в начина на управление и представляване на дружеството или промяна на лицето (лицата), представляващо(и) дружеството.
г) промяна в размера на капитала, вида и броя на акциите и номиналната стойност на отделната акция. Вписват се и решенията на Общото събрание за увеличаване или намаляване на капитала.
д) преобразуване на дружеството. Преобразуването на дружеството се състои в промяна на вида на дружеството, сливане на две или повече дружества, вливане на едно дружество в друго, разделяне на две или повече дружества (виж съответните процедури).
е) прехвърляне на предприятие от дружеството;
ж) прекратяване на дружеството. В този случай се вписват името, постоянният и настоящият адрес и ЕГН на ликвидатора, съотв. ликвидаторите. Решението на Общото събрание за прекратяване на дружеството и назначаването на ликвидатор влиза в сила след вписването му (чл. 231, ал. 3 от ТЗ);
з) обявяване на дружеството в несъстоятелност. Вписва се съдебното решение за откриване производство по несъстоятелност (чл. 630 от ТЗ). Вписва се и името, постоянния и настоящ адрес и ЕГН на синдика;
и) името, съответно фирмата на акционера, когато след учредяване на дружеството той придобие изцяло акциите му, т. е. стане едноличен собственик на капитала на АД (чл. 174, ал. 2 от ТЗ);
й) промяна или възникване на обстоятелства, свързани със съществуването или прекратяването на АД (чл. 165, т. 10 от ТЗ);
к) заличаване на дружеството.
Решенията относно изменение и допълнение на устава и прекратяване на дружеството, влизат в сила след вписването им в търговския регистър. Увеличаването и намаляването на капитала, преобразуването на дружеството, избор и освобождаване на членове на съветите, както и назначаване на ликвидатори имат действие от вписването им в търговския регистър (чл. 231 от ТЗ).
Въпросите, свързани с прехвърляне на предприятие, промяна на капитала, вида и броя на акциите, преобразуване на дружеството и обявяването му в несъстоятелност, са предмет на други процедури.
Забележка: При промяна в устава на АД, независимо от факта, че промените касаят обстоятелства, които не подлежат на вписване, в Търговския регистър следва да се представи и приложи към партидата на дружеството измененият или допълнен устав. Вписват се решенията на Общото събрание за изменение и допълнение на устава. Те влизат в сила след вписването им в търговския регистър (чл. 231, ал. 3 от ТЗ);
 

Осъществяване на процедурата
А. Промяна на фирмата, седалището и адреса на управление
1. Предварителна подготовка за извършване на процедурата
Преди отправянето на заявлението до АВ е необходимо да се извършат следните действия:
а) При промяна на фирмата на АД е препоръчително да се резервира фирма (ново наименование). Изискването за изключителност (уникалност) на фирмата е въведено с чл. 11 от ТЗ.
Новото наименование (фирма) на АД трябва да отговаря на изискванията на чл. 158, ал. 2 от ТЗ, т. е. в наименованието се включва означението "акционерно дружество" или съкращението "АД". Трябва да се спазят и общите изисквания, посочени в чл. 7 от ТЗ.
Съгласно чл. 21 от ЗТР във връзка с чл. 91, т. 7 от Наредба № 1 в рамките на регистърното производство се проверява дали друго лице няма права върху фирмата и тя отговаря на изискванията на чл. 7, ал. 2 от Търговския закон.

 За изпълнението на това изискване е предвидена възможност всеки да може да запази фирма преди подаване на заявление за вписване.
Запазването се извършва въз основа на заявление по образец (Д1), в което се посочва заинтересованото лице, в чиято полза е запазването, чрез незабавно отразяване в търговския регистър по реда на постъпването на заявлението. По всяко заявление се извършва проверка дали друго лице няма права върху фирмата и дали е платена дължимата държавна такса. Запазването има действие 6 месеца и е пречка друг търговец да бъде вписан в търговския регистър под същата фирма. Действието на запазването се продължава до приключването на производството по обжалване на отказа за вписване. В случай, че в срока по чл. 36, ал. 1 от ЗТР е подадено ново заявление за вписване, запазването има действие до приключване на производството по регистрация. Запазената фирма е неотчуждима и непрехвърлима (чл. 35 и сл. от ЗТР във връзка с чл. 97 и сл. от Наредба № 1).
б) Да се проведе Общо събрание, на което да се вземе решение за промяна фирмата на дружеството, неговото седалище или адрес на управление. То се свиква от Съвета на директорите, съотв. Управителния съвет. То може да се свика и от Надзорния съвет, както и по искане на акционери, които повече от три месеца притежават акции, представляващи поне 5 на сто от капитала (чл. 223, ал. 1 от ТЗ). Свикването се извършва с покана (виж приложения примерен образец),обявена в ТР (чл. 223, ал. 3 от ТЗ). Поканата трябва да съдържа най-малко данните, посочени в чл. 223, ал. 4 от ТЗ. Ако няма издадени акции на приносител, свикването може да стане само с писмени покани, ако това е предвидено в устава (чл. 223, ал. 3 от ТЗ).
Общото събрание трябва да вземе и решение за изменение на устава. Това е необходимо, защото фирмата, седалището и адреса на управление на дружеството са от съществените елементи на устава (чл. 165, т. 1 от ТЗ). Това решение трябва да е взето с мнозинство минимум 2/3 от представения капитал, освен ако уставът не предвижда друго мнозинство (чл. 230, ал. 2 от ТЗ).Решенията си Общото събрание приема при условия и ред, посочени в чл. 223 232 от ТЗ и устава.

Б. Промяна на срока или промяна в предмета на дейност
1. Предварителна подготовка за извършване на процедурата
Преди отправянето на искането за вписване е необходимо да се проведе Общо събрание, на което да се вземе решение за промяна на срока или предмета на дейност. Общото събрание трябва да вземе и решение за изменение или допълнение на устава. Това е необходимо, защото срокът и предметът на дейност са от съществените елементи на устава. Срокът на съществуване на дружеството може да бъде удължен, съкратен или съществуването на дружеството да стане за неопределено време. Предметът на дейност на АД може да се разшири, стесни или измени. При нов предмет на дейност, например извършването на банкова и застрахователна дейност, дейност на фондова борса, инвестиционен посредник, инвестиционно дружество, управляващо дружество и други дейности, за които отделен закон предвижда извършването им с разрешение на държавен орган, е необходимо снабдяването със съответното разрешение (чл. 174, ал. 3 от ТЗ). В този случай се прилагат и специалните разпоредби и изисквания, предвидени в тези закони.

В. Промяна в начина на управление и представляване, както и промяна на лицето (лицата), представляващо (и) дружеството 
 1. Предварителна подготовка за извършване на процедурата
Промяна в начина на управление на дружеството може да настъпи, когато се преминава от едностепенна система на управление (чрез Съвет на директорите) в двустепенна (чрез Управителен съвет) и обратно. Членовете на Управителния съвет, съответно Съвета на директорите представляват дружеството колективно (чл. 235, ал.

1 от ТЗ). Промяна в начина на представляване на дружеството може да настъпи (ако това не е уредено предварително в устава), когато чрез изменение на устава му на Съвета на директорите, съответно Управителния съвет с одобрение на Надзорния съвет им се предоставя възможност да овластяват едно или няколко лица от съставите си да представляват дружеството (чл. 235, ал. 2 във вр. с ал. 1 от ТЗ). Също така увеличението (намалението) на броя на членовете на Управителния съвет (от три до девет души), респ. членовете на Надзорния съвет (между три и седем души)или Съвета на директорите (между три и девет души) е промяна в управлението и начина на представляване на дружеството. В тези случаи Общото събрание трябва да вземе решение за изменение и допълнение на устава, защото структурата на органите на управление на АД е съществен елемент от устава му (чл. 165, т. 4 във връзка с чл. 241 и 244 от ТЗ). Това решение трябва да е взето при условия и ред, предвидени в закона и устава за изменение на последния (чл. 223 232 от ТЗ). Когато дневният ред включва избор на членове на съвета на директорите, съответно на надзорния съвет, материалите по чл. 224, ал. 1 от ТЗ трябва да включват и данни за имената, постоянния адрес и професионалната квалификация на лицата, предложени за членове. Това правило се прилага и когато въпросът е включен в дневния ред по реда на чл. 223а от ТЗ (чл. 224 от ТЗ).Решението се вписва в протоколната книга (чл. 232, ал. 1 от ТЗ).
Промяна в състава на Управителния съвет или Съвета на директорите се извършва по следния начин:
а) изборът и освобождаването на член от Съвета на директорите се извършва от Общото събрание. За целта е необходимо да бъде взето решение в тази насока (чл. 221, т. 4 от ТЗ);
б) назначаването и освобождаването на член на Управителния съвет се извършва с решение на Надзорния съвет (чл. 241, ал. 2 от ТЗ). Назначаването и освобождаването на членовете на Надзорния съвет се извършва от Общото събрание на АД (чл. 242, ал. 2 от ТЗ);
в) назначаването и освобождаването на изпълнителните членове (изпълнителните директори) се осъществява от Съвета на директорите, съответно Управителния съвет с одобрение на Надзорния съвет (чл. 237, ал. 1 и чл. 244 от ТЗ).

Г. Прекратяване на дружеството
АД се прекратява при настъпване на следните обстоятелства (чл. 252 от ТЗ):
а) с изтичане на уговорения срок или при наличието на други условия, предвидени в устава;
б) при решение на Общото събрание на акционерите. Решението влиза в сила след вписването му в търговския регистър (чл. 231, ал. 3 от ТЗ);
в) с обявяване на дружеството в несъстоятелност;
г) при преобразуването му по реда на чл. 261 и сл. от ТЗ;
д) с решение на съда по седалището по иск на прокурора, ако дружеството преследва забранени от закона цели;
е) когато чистата стойност на имуществото на дружеството по чл. 247а, ал. 2 спадне под размера на вписания капитал; ако в срок една година общото събрание не вземе решение за намаляване на капитала, за преобразуване или прекратяване. Прекратяването се извършва по реда на б. "д";
ж) ако в продължение на шест месеца броят на членовете на съвета на дружеството е по-малък от предвидения в закона минимум, то може да бъде прекратено по реда на б. "д".
 

1. Предварителна подготовка за извършване на процедурата
Съгласно чл. 266, ал. 1 от ТЗ след прекратяване на дружеството се извършва ликвидация освен в случаите на преобразуването му. С решението на
Общото събрание на АД за прекратяване на дружеството се избира и ликвидатор, респ. ликвидатори. По искане на акционерите, притежаващи повече от 1/20 от капитала, съдът по седалището може да назначи други ликвидатори (чл. 266, ал. 4 от ТЗ). В този случай искането трябва да е мотивирано и обосновано.
Преди да бъде отправено до съда искане за вписване на прекратяването, следва да се уведоми съответната териториална дирекция на Националната агенция за приходите за започналата процедура по прекратяване, съгласно чл. 77 от ДОПК .
При прекратяване на дружеството по решение на съда назначаването на ликвидатора се извършва от него (чл. 266, ал. 2 от ТЗ).
Легитимиран/и да искат вписване на прекратяване на дружеството и вписване на ликвидатора/ите е ликвидаторът, респ. ликвидаторите (чл. 267, изр. 1 от ТЗ);
При прекратяване на дружеството със съдебно решение, вписването се заявява служебно от съда. Със същото решение съдът назначава и ликвидатор/и (чл. 252, т. 4 от ТЗ).
Забележка: При прекратяване на дружеството от съда назначеният/ите от него ликвидатор/и се задължава/т да представи/ят нотариално заверено съгласие с образец от подписа.
 

Д. Заличаване на дружеството
След прекратяването на дружеството то продължава да съществува, като дейността му е насочена към удовлетворяване на кредиторите и разпределяне на имуществото между акционерите. Това означава, че през този период се довършват текущите сделки, събират се вземанията и се осребрява имуществото на дружеството (чл. 268, ал. 1 от ТЗ). Дружеството се представлява и управлява от ликвидатора. Той се явява оправомощено лице да иска вписване на обстоятелства, възникнали през този период и подлежащи на вписване. Затова заличаването на АД от търговския регистър става по искане на ликвидатора.
 

Регистърно производство
ТР е единна централизирана електронна база данни, съдържаща вписаните обстоятелства и обявените актове по чл. 4 и чл. 5 от ЗТР, която се управлява от информационна система. Търговският регистър е публичен. Всеки има право на свободен и безплатен достъп до него и до електронния образ на документите, въз основа на които са извършени вписванията, заличаванията и обявяванията, както и до електронния образ на фирмените дела на пререгистрираните търговци.Всеки има право на свободен и безплатен достъп и до съдържащите се в информационната система на търговския регистър заявления, електронния образ на приложените към тях документи и постановените откази, както и до списъка на запазените фирми (чл. 2 и сл. от ЗТР и глава I от Наредба № 1).
Всеки търговец е длъжен да заяви подлежащите на вписване обстоятелства. Всяко лице, което е задължено да заяви вписване на обстоятелства или да представи актове в търговския регистър, трябва да извърши това в 7-дневен срок от настъпването на обстоятелството, съответно от приемането на акта, освен ако със закон е определен друг срок (чл. 6 и сл. от ЗТР).
Неизпълнението на това задължение е основание за налагане на административно наказание -глоба (чл. 40 от ЗТР).
Съгласно чл. 15 от ЗТР, вписване, заличаване и обявяване могат да се заявяват от:
1 търговеца;
2 друго лице в предвидените по закон случаи;
3 адвокат с изрично пълномощно, съставено съгласно изискванията на Закона за адвокатурата, за представителство пред агенцията. Заявление може да се подава от:
1 заявител по чл. 15, ал. 1 от ЗТР (виж горепосочените лица);
2 пълномощник с изрично писмено пълномощно.
Обявяването в търговския регистър на актовете по чл. 6, ал. 3 може да се заяви и от съставителя на финансовите отчети по смисъла на Закона за счетоводството с нотариално заверено пълномощно. (Тази хипотеза няма значение с оглед на настоящата процедура).
Когато заявлението се подава от заявител -адвокат с изрично пълномощно или от

пълномощник с изрично писмено пълномощно за подаване на заявлението, пълномощното се прилага към заявлението. Когато заявлението се подава по електронен път, се представя електронен образ на пълномощното.
Когато заявлението не се подава лично от заявител, подписът на заявителя трябва да е нотариално заверен.
При промяна в органите или в представителството заявяването се извършва от новоизбрания орган или представител.
Съгласно чл. 13 от ЗТР към заявлението се прилага декларация, подписана от заявителя по чл. 15, ал. 1, т. 1 и 2 или ал. 3 от ЗТР, за истинността на заявените обстоятелства или за приемането на представените за обявяване актове.
Когато заявлението се подава от лице по чл. 15, ал. 2, т. 2 от ЗТР (пълномощник с изрично писмено пълномощно), то представя декларация, че заявлението и приложените към него документи са предоставени от заявителя.
Вписването се извършва въз основа на заявление по образец, към което се прилагат документите, удостоверяващи настъпването на обстоятелствата, чието вписване се иска, съгласно изискванията на закона.
Наредба № 1 съдържа подробна правна уредба относно вписването в ТР. Вписването в ТР се извършва се извършва въз основа на заявление по образец. Общите изисквания към заявлението са уредени в Глава II, Раздел I на Наредба № 1. Заявлението съдържа полета, обединени в групи, които биват задължителни (за всички заявления) и допълнителни (според вида на исканото вписване). В образеца на заявление са отбелязани тези полета от заявлението, които задължително трябва да се попълнят от заявителя. Останалите полета от заявлението могат да останат празни и не се попълват при незаявяване на обстоятелствата или непредставяне на актовете, за които са предвидени. Ако мястото в някои групи или полета не е достатъчно, това се посочва в полето по чл. 6, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 и към заявлението се прилага допълнително заявление, в което са попълнени съответните полета.
Полетата, които може да бъдат допълвани, са отбелязани в образеца на заявлението.
Специфичните изисквания за заявлението за вписване на обстоятелства относно АД са уредени в Глава II, Раздел VI от Наредба № 1.
Съгласно чл. 22 от Наредба № 1 подлежащите на вписване обстоятелства относно АД се посочват в заявление по образец съгласно Приложение № А5, към което се прилагат документите, описани в чл. 23 от Наредба № 1.
Съгласно чл. 24 от Наредба № 1 промени в обстоятелствата се заявяват за вписване, като в поле № 1 "ЕИК и фирма" се посочва единният идентификационен код и фирмата на дружеството. Променените обстоятелства се посочват на съответните места в заявлението, а полетата, които се отнасят за обстоятелства, които не се променят, не се попълват.
При промяна на обстоятелствата по група "Основни обстоятелства" към заявлението се прилагат:
1 решението на общото събрание или на едноличния собственик на капитала и списъкът на акционерите (пълномощниците), присъствали на общото събрание; ако на общото събрание са присъствали пълномощници -доказателствата за представителната им власт; поканата за свикване на общо събрание на акционерите (когато уставът предвижда свикването на общото събрание да става само с писмени покани); при акции от различни класове вместо решението на общото събрание -решението на акционерите от съответния клас акции; в случаите по чл. 227, ал. 3 от Търговския закон се представя копие от протокола от първото заседание на общото събрание;
2 преписът от устава, с измененията към съответната дата, заверен от лицето или лицата, представляващи дружеството;
3.  решението на общото събрание за избор на нов член на съвета на директорите (едностепенна система) или на надзорния съвет (двустепенна система), съответно решението на надзорния съвет за избор на нов член на управителния съвет (двустепенна система);
4.  ако уставът допуска член на съвет да може да бъде юридическо лице -решението на

компетентния орган на юридическото лице за определяне на представител на члена за изпълнение на задълженията му в съвета;
5.  писменото уведомление за напускане от член на съответния съвет до дружеството (при заявяване за вписване на напускане от член на съвет по чл. 233, ал. 5 от Търговския закон);
6.  нотариално завереното съгласие и декларацията по чл. 234, ал. 3 от Търговския закон от новия член на съвета на директорите или управителния съвет и декларациите за съответствие с изискванията на чл. 22 от Правилника за реда за упражняване правата на държавата в търговските дружества с държавно участие в капитала в случаите на еднолично акционерно дружество с държавно участие в капитала;
7.  нотариално завереният образец от саморъчния подпис по чл. 235, ал. 3 от Търговския закон на новите лица, овластени да представляват дружеството;
8.  когато капиталът на дружеството се придобива от едно лице -документ, установяващ съществуването на юридическото лице и удостоверяващ лицата, които го представляват по националния му закон, ако лицето не е учредено по българското право или не е вписано в търговския регистър, документи, установяващи придобиване на акциите, заверено актуално извлечение от книгата на акционерите за притежателя на поименни акции, констативен протокол от органа на управление, установяващ факта на придобиване на акции на приносител, или други документи;
9.  актът за смърт на едноличния собственик на капитала;
10.  документът (диплом, сертификат на БНБ и др.) за професионална квалификация или правоспособност за член на управителен орган съгласно изискванията на закон;
11.  при заличаване на дружеството: балансът към датата на приключване на ликвидацията, пояснителният доклад към баланса и годишният отчет на ликвидатора; протоколът за приемане на баланса, на пояснителния доклад към баланса, на годишния отчет на ликвидатора, за освобождаване на ликвидатор от отговорност и за разпределение на имуществото на дружеството, удостоверението за предаване на разплащателните ведомости, издадено от териториалното поделение на Националния осигурителен институт съгласно чл. 5, ал. 10 от Кодекса за социално осигуряване;
12.  другите документи съгласно изискванията на закон.
При промяна на обстоятелствата по група "Капитал" към заявлението се прилагат:
1 решението на общото събрание или на едноличния собственик на капитала и списъкът на акционерите (пълномощниците), присъствали на общото събрание; ако на общото събрание са присъствали пълномощници -доказателствата за представителната им власт; поканата за свикване на общо събрание на акционерите (когато уставът предвижда свикването на общото събрание да става само с писмени покани); при акции от различни класове вместо решението на общото събрание -решението на акционерите от съответния клас акции; в случаите по чл. 227, ал. 3 от Търговския закон се представя и копие от протокола от първото заседание на общото събрание;
2 преписът от устава, с измененията към съответната дата, заверен от лицето или лицата, представляващи дружеството;
3 при увеличаване на капитала съгласно чл. 196 от Търговския закон -решението на управителния съвет, съответно на съвета на директорите, за увеличаване на капитала; в случаите по чл. 110, ал. 1 и 4 от Закона за кредитните институции -решението на квесторите и одобрението от БНБ;
4.  при увеличаване на капитала с парична вноска –документът за внесен капитал в банка, съответно част от увеличението на капитала;
5.  при увеличаване на капитала с непарична вноска -заключението на вещите лица по чл. 72, ал. 2 от Търговския закон, освен в изрично предвидените със закон случаи; декларацията по чл. 264 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (при извършване на непарична вноска с предмет вещно право върху недвижим имот или моторно превозно средство); доказателствата, че вносителят е съобщил на длъжника за прехвърляне на вземането, с изключение на случаите, когато вземането е срещу самото дружество (при извършване на непарична вноска с предмет вземане); доказателствата, че вносителят е носител на правата -предмет на непаричната вноска, и писменото съгласие на вносителя на непаричната вноска с описание на вноската и нотариална заверка на подписа му;

6.  документът за внесена в банка разлика между номинална и емисионна стойност на новите акции, удостоверен от съвета на директорите, съответно управителния съвет, ако не е издадено от банка удостоверение, в което са посочени вносителите и съответно внесените суми;
7.  документът относно спазването на изискването по чл. 194, ал. 3 от Търговския закон;
8.  списъкът на лицата, записали новите акции, удостоверен от управителния съвет, съответно от съвета на директорите;
9.  в случаите по чл. 197, ал. 1 от Търговския закон -балансът към датата на решението за увеличаване на капитала;
10.  при увеличаване на капитала чрез подписка -потвърждението на проспект (освен когато такъв не се изисква от закона) и доказателствата за спазване на особените изисквания на Закона за публичното предлагане на ценни книжа;
11.  при намаляване на капитала –доказателствата, че са спазени изискванията на чл. 150 от Търговския закон и декларациите по чл. 151, ал. 2 от Търговския закон от членовете на съвета на директорите, съответно управителния съвет, освен в случаите по чл. 202, ал. 2 и 3 от Търговския закон;
12.  другите документи съгласно изискванията на закон.
Заявителят прилага документите в оригинал, нотариално удостоверен препис или в заверено от него копие.

Заявлението и приложенията към него се подават на български език. Документите може да се представят и на всеки от официалните езици на Европейския съюз. В този случай документите се представят заедно с превод на български език, заверен съгласно чл. 2а от Правилника за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа. В случай на противоречие между текста на документа и превода на български език предимство има преводът на български език. Трети лица могат да се позовават на представения текст, освен ако търговецът докаже, че преводът на български език им е бил известен (чл. 18 от ЗТР и чл. 7, ал. 3 от Наредба № 1).
Съгласно чл. 73 и сл. от Наредба № 1 заявленията и приложенията към тях се подават:
-на хартиен носител или
-по електронен път (за подаване по електронен път виж https://public.brra.bg/Internal/Registration.ra?o ).
При приемане на заявлението се проверява самоличността на заявителя или подателя по чл. 15, ал. 2, т. 2 (чл. 13 от ЗТР и чл. 85 и сл. от Наредба № 1).
За повече подробности виж Глава трета, Раздел II на Наредба № 1.
 

Такси
По заявление за вписване на промени в обстоятелства за АД в търговския регистър се събират такси, както следва:
А) на капитал - 60 лв. и
Б) на други обстоятелства - 30 лв.; (чл. 16а, ал. 1, т. 8 ит. 14 от Тарифа за държавните такси, събирани от Агенцията по вписванията).
По заявление за вписване на промени в обстоятелства за АД в търговския регистър, подадено по електронен път, се събират такси, както следва (чл. 16а, ал. 3 от Тарифа за държавните такси, събирани от Агенцията по вписванията):
А) на капитал - 42 лв. и
Б) на други обстоятелства - 21 лв.
 

Разглеждане на заявленията
Заявленията за вписване се разглеждат по реда на чл. 19 и сл. от ЗТР и чл. 90 и сл. от Наредба № 1 от длъжностно лице по регистрацията по реда на постъпването им. Разпределението на заявленията за разглеждане от длъжностните лица по регистрацията

се извършва от информационната система на принципа на случайния подбор. Длъжностното лице по регистрацията се произнася по заявлението за вписване най-късно до приключване на първия работен ден след приемането му, освен ако със закон е предвиден друг срок за произнасяне.
Забележка:
В срока за пререгистрация по § 4, ал. 1 от ЗТР сроковете за произнасяне по чл. 19, ал. 2 и 3 са 14-дневни.
Когато е постъпил за вписване или обявяване акт по чл. 14 от ЗТР, по делото на търговеца се разглеждат незабавно всички постъпили преди него и неразгледани заявления по реда на постъпването им.
Регистърното производство се спира въз основа на акт на съда на основание чл. 536 от Гражданския процесуален кодекс, както и в предвидени от Търговския закон случаи. В този случай преди това незабавно се разглеждат по реда на постъпването им всички заявления, постъпили преди заявлението, производството по което е спряно. Възобновяването се извършва незабавно при представяне на доказателства за отпадане на основанието за спиране.
Длъжностното лице по регистрацията проверява дали:
 1. е подадено заявление за исканото вписване, заличаване или обявяване, подаденото заявление е по образеца за исканото вписване, заличаване или обявяване и са спазени предвидените за това форма и ред;
 2. подаденото заявление е подписано;
3. заявеното обстоятелство подлежи на вписване, заявеното обстоятелство подлежи на заличаване или представеният акт подлежи на обявяване и не е извършено вписване, заличаване или обявяване в търговския регистър на същото обстоятелство, съответно акт;
4. заявлението изхожда от оправомощено лице;
5. са представени всички приложения към заявлението съгласно изискванията на съответния нормативен акт, съответно е представен подлежащият на обявяване акт;
 6. съществуването на заявеното за вписване обстоятелство се установява от представените документи;
7. е представена декларация по чл. 13, ал. 4 от ЗТР;
8. съществува заявеното за вписване обстоятелство и съответствието му със закона, което се установява от съдържанието на представените документи по т. 5, съответно дали подлежащият на обявяване акт отговаря по външните си белези на изискванията на закона;
9. друго лице няма права върху фирмата и тя отговаря на изискванията на чл. 7, ал. 2 от Търговския закон -при първоначално вписване или промяна на фирмата;
10. е внесена дължимата държавна такса.
В случай че са налице предвидените в чл. 21 от ЗТР и чл. 91 от Наредба № 1 изисквания, длъжностното лице по регистрацията извършва (в съответния срок по чл. 19 от ЗТР) вписването като въвежда информацията за заявеното обстоятелство от съответното поле на заявлението в съответното поле на партидата на търговеца.
 

Отказ и обжалване
Когато не е налице някое от предвидените в чл. 21 от ЗТР и чл. 91 от Наредба № 1 изисквания, длъжностното лице по регистрацията постановява мотивиран отказ, в който посочва изчерпателно всички пречки за извършване на исканото вписване, заличаване или обявяване. Отказът се връчва на заявителя незабавно след постановяването му, за което се прилага съответно редът на Гражданския процесуален кодекс. Когато заявителят е посочил в заявлението, че желае да бъде уведомяван по електронен път, отказът се изпраща на посочения от него в заявлението адрес на електронна поща. В този случай потвърждаване на получаването не се изисква.
При отказ за извършване на исканото вписване, заличаване или обявяване заявителят може да подаде ново заявление за вписване, съответно
заличаване, на същото обстоятелство или за обявяване на същия акт. Новото заявление се разглежда по реда на постъпването му. При подаване на новото заявление

 заявителят може да се ползва от представени вече документи, приложени към заявлението, по което е постановен отказ, като посочи номера на заявлението и вида на документите. В тези случаи заявителят представя и нова декларация по чл. 13, ал. 4 (чл. 26 от ЗТР).

При подаване на ново заявление след постановен отказ, ако заявителят е отстранил посочените в мотивирания отказ пречки за извършване на исканото вписване и са налице предвидените в чл. 21 от ЗТР и чл. 91 от Наредба № 1 изисквания, длъжностното лице по регистрацията извършва исканото вписване. При подаване на ново заявление след постановен отказ в рамките на срока за обжалване на отказа се счита, че срокът за заявяване е спазен.
Отказът подлежи на обжалване пред окръжния съд по седалището на търговеца в 7-дневен срок от връчването му.
Жалбата се подава чрез агенцията, която я изпраща незабавно на съда заедно с приложенията към нея, постановения отказ, заявлението и приложенията към него. При липса на технологична възможност на съда да приеме по електронен път документите, те се възпроизвеждат на хартиен носител и се изпращат на съда, заверени от служител на агенцията.
Съдът разглежда жалбата в състав от един съдия в закрито заседание по реда на глава двадесет и първа "Обжалване на определенията" от Гражданския процесуален кодекс. Решението на съда подлежи на обжалване в 7-дневен срок от съобщаването му пред съответния апелативен съд, чието решение е окончателно.
При отмяна на отказа съдът постановява решение, с което дава задължителни указания на агенцията да извърши исканото вписване, заличаване или обявяване (чл. 25 от ЗТР).
Всяко лице, което има правен интерес, както и прокурорът, може да предяви иск за установяване на нищожност или недопустимост на вписването, както и за несъществуване на вписано обстоятелство. Искът се предявява пред окръжния съд по седалището на търговеца, относно когото е извършено вписването. Ако искът бъде уважен, заличаването на вписването се извършва от агенцията по реда на чл. 14 от ЗТР както и по искане на заинтересованото лице или на прокурора. При отмяна на решение на орган на търговеца, въз основа на което е извършено вписване, вписването се заличава по същия ред (чл. 29 от ЗТР).
Грешки и непълноти, допуснати при вписване на обстоятелства, включително при несъответствие между данните, отразени в заявлението, и данните в приложенията към него, се отстраняват чрез ново вписване.
Агенцията отговаря за вредите, причинени от допуснати грешки и непълноти при пренасянето на информацията от заявлението или акта на съда в търговския регистър. Такива грешки и непълноти се отстраняват служебно (чл. 27 и сл. от ЗТР).